Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2019 06:33 - Ланзароте
Автор: venercheto Категория: Туризъм   
Прочетен: 13219 Коментари: 0 Гласове:
13

Последна промяна: 25.05.2019 12:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ланзароте ес диференте. Тук, на 1000 км от испанския бряг, Атлантика се блъска от всички страни в неотдавна изстиналата лава, представляваща острова. Тук, където светлина и сянка танцуват заедно така унесено, та ти се струва, че си в друг свят. Тук където морските капки се смесват във въздуха с онова особено червеникаво сияние, идващо от вулканичните скали. Или от пясъчните бури в недалечната Сахара.

Голо и пусто. Само някакви клекове растат навред, намерили кой знае откъде вода в тия лавни грамади. Кактуси буят дълги и високи. На Коледа хората окичват кактусови елхи.

Ланзароте. Коледната курабийка, по която на Атлантика му текат хектолитри слюнка. И която рано или късно ще глътне. Наведнъж.

image

Хората са мънички, като острова си и рибарите са кафяво-червени на цвят като вулканичните скали. Хората и след толкова десетилетия туризъм не са изгубили простичкото и топлото у себе си. Мъничкият свят е набразден по лицата им, бълбука в говора им, лее се от първите чашки ракия на мъжете още сутринта.  

Изгревът е късно, поне на Коледа. Чак в 7.47. В заспалото селце, в което сме отседнали (300 души без туристите) съм единствената, която го улавя. Не мога да повярвам на късмета си. Слънцето подава пламтящото си лице от океана, няма и следа от облачно було около него. Толкова е ослепително, че не може да се гледа за повече от 2-3 сек. без прекъсване. Бълващата животворност, бог изливащ най-големия дар за тая Земя от толкова далече. Усещам се неразделно свързана с праотците ни, които са го боготворели. Истински, с всяка пора чувствам като тях.

Някаква самотна чайка кряка, радва се на изгрева с мен. Атлантика се блъска в скалите и разнася упоителния мирис на море. Зад мен са вулканите и пустошта, като Тогава, когато не е имало хора. Господи, какво му трябва повече на човек, за да е щастлив?

Въпреки че е „само“ 22 градуса на Коледа, през деня пече страшно. Фактор 30 не  помага, изгаряме безмилостно. Трудно е да се осъзнае заради непрестанния, бушуващ вятър, с който Канарските острови са всеизвестни.

За това колко туристи идват тук, поне Севера е запазил автентичността си. Картини сякаш от Сътворението ти спират дъха. Ако се престориш, че не виждаш купчините малки, бели къщички, накацали в подножието на вулканите или на брега на океана, се пренасяш там, в Сътворението. Огромният Атлантик, налитащ на тая изстинала лава. 7 вулкана (до повечето от които можеш да се качиш без особени трудности) са бълвали тук и ковали Ланзароте, за последно едва преди някакви си 160 години. Пейзажи като че от Марс, състоящи се само от 2-3 елемента. Вулкани и пустош. Червено-кафяво и тюркизено синьо небе. И храсти.


image


Никак не ми е чудно, че много фантастични филми са снимани тук. Толкова пари е спестила продукцията за декори и графичен дизайн!

Естествено, има го и другото лице. Колкото е пуст и първичен Севера, толкова е пренаселен и туристически Юга. Канарите са единствената европейска дестинация, която по Коледа предлага около 23 градуса по Целзий. Билетите са смешно евтини, Райън Еър лети дотам. Англичаните изглежда са завзели тихом-мълком цели градчета в Ланзароте и келнерите в ресторантите се учудват (и радват) ако им заговориш на испански. Типичната ол-инклузив гняс заобикаля навсякъде на юг и няма измъкване. Както няма измъкване и от цените в Ланзароте. На север или на юг са шокиращо високи. Дори да пазаруваш от магазина и да си готвиш сам, пак е неоправдано и неприятно скъпо.

image

И пак, дори и там, особено като поизлезеш от градчетата, си обгърнат от странната виделина на Канарските острови. Тази необикновена, унесена игра на светлината и сянката, непозната на континента. Вулканите нашепват нещо в облаците и ги карат да се държат странно. Ту да се гърчат като тлъсти гъсеници по небето, ту да се реят насам-натам като огромни балони със собствено съзнание. И този червен прах, който се носи толкова често във въздуха, издухан от близката Африка, също играе с възприятията. Променя цветовете на ниската, храстовидна растителност и наслоява лилави оттенъци в очите.  

Знам, за съжаление, че няма да се върна. Толкова още (по-евтини) места има да се видят на тоя свят! Но ако на някой му се иска да се докосне до Сътворението, да изпита първичната радост от изгряващото слънце, която само там, в тая изконна действителност е точно такава - или ако иска да се почувства като турист на Марс -нека посети Ланзароте. 

 image

image




Гласувай:
13



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: venercheto
Категория: Изкуство
Прочетен: 538559
Постинги: 89
Коментари: 779
Гласове: 4296
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031